Адвокат Манолова

Конфискацията на “мръсните” пари и имоти се бави

Конфискацията на “мръсните” пари и имоти се бави

Публикация в Монитор

Със закона се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Целта на закона е насочена към пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги. Как на практика се осъществява обаче тази цел и има ли дефиниция за реалния обем на имуществото, придобито (пряко или косвено) от престъпна дейност?След внимателен преглед се вижда, че еднакви по тежест са по отношение на Комисията по отнемане в полза на държавата на имущества, придобити от престъпна дейност, както незаконният дърводобив на 15 куб. м дърва, така и изпирането на пари и трафикът на хора например, което създава впечатление за непрецизност на текстовете и опасността от произвол и селективност при обработката на докладите на компетентните органи. На фона на икономическата криза и контрастите, които се създават в политическия и икономическия живот на страната ни, все по-често в медийното пространство напоследък се споменават действията на Комисията по отнемане в полза на държавата на имущества, придобити от престъпна дейност, или по-позната на обикновения човек като комисията „Кушлев“ (по фамилното име на председателя й).

В синхрон с основните правни актове на Европейския съюз в борбата срещу прането на пари, с препоръките на Международната група за борба срещу изпирането на пари и заимствайки много от опита на Ирландия, Холандия, Дания, Австрия и други държави, както и за осъществяване на международния обмен на информация, преди близо 4 години България прие Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД). Легално определение за термина „значителна стойност“ е дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД, където за такава е фиксирана сумата 60 000 лв., или 400 минимални работни заплати към датата на влизане в сила на закона (т. е. 04. 03. 2005 г.). За сравнение трябва да се отбележи, че в други страни от ЕС прагът е значително по-нисък и има тенденция към намаляване. В страни като Великобритания прагът е 5 хил. паунда, а в Ирландия е 10 хил. евро. Началото на „процедурата“ за предприемане на действия по отнемане се поставя от органите на съда, които уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за влезлите в сила присъди за престъпления по гореизброените състави.

На практика производствата по този закон могат условно да бъдат разделени на две: производство по обезпечаване на бъдещия иск от Комисията по отнемане в полза на държавата на имущества, придобити от престъпна дейност, и исково производство по отнемане на имущество, като и двете са подсъдни на съответните окръжни съдилища и се подчиняват на общите правила на ГПК. Изключително впечатление прави големият кръг от лица, от които може да бъде отнето имущество за което се презюмира, че е придобито в резултат на престъпната дейност на проверяваното лице. Това са наследниците или заветниците на лицето, имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице, като имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице. Изрично е обявено, че са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица или възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели за престъпния му произход, като знанието следва да се докаже по реда на ГПК.

Презюмира се обаче (предполага се, до доказване на противното) знанието за престъпния произход на имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права линия, без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство – до втора степен включително, както и случаите, в които неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.

Нещо повече, в полза на държавата се отнема и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му.В обхвата на отнемането се включват и заместващите облагив случаите, когато престъпно придобитото имущество е прехвърлено, отчуждено или трансформирано по начин, непозволяващ да бъде отнето.На практика как се установяват незаконните източници на доходи? Според Комисията по отнемане в полза на държавата на имущества, придобити от престъпна дейност, най-общо казано, математически – връщат проверяваното лице 25 години назад (изключителен прецедент в давностните срокове изобщо), но не повече от навършването му на пълнолетие и проследяват придобитото от него и гореизброените лица имущество – като насреща описват получените приходи, които са документално доказани, т. е. декларирани по годишните си данъчни декларации или доходи заплати, като същите се сравняват със статистическите данни за доходите, обявени от надлежните институции за периода.

Ето един прост пример: през 2006 г. лицето е осъдено условно с влязла в сила присъда за незаконен дърводобив от горския фонд на 20 куб. м дървен материал. Лицето е пълнолетно от 1991 г. През 1993 г. закупува гарсониера, чиято стойност е 460 работни заплати за периода 1991-1993 г. За същото време лицето е получило доходи в размер на 30 минимални работни заплати.  Следователно, за да закупи имота, проверяваното лице вече е имало доходи от престъпна дейност (макар и все още да не е знаело, че през 2006 г. ще извърши престъпление). Тоест законът указваза престъпни всички доходи, за които няма доказателства или проверяваното лице не разполага с документи за тях. 25-годишният период от влизане в сила на закона е все пак 1980 г., т. е. следва да се притесняват тези, които са били пълнолетни тогава, защото комисията може да ги върне за проверка до този момент. Друг е въпросът, че по закон някои счетоводни документи, които могат да докажат законовия произход на средства, се пазят 5 години (такава е давността), което поставя в неравностойна позиция по отношение на доказването проверяваното лице. Като гаранция за законност и тук е предвидена възможността проверяваното лице да се позове на несеквестируемост на единственото жилище и други вещи, върху които не може да бъде насочено изпълнението.

Законът се нуждае от още промени

Практически проблемите по отношение на проверяваното лице възникват най-вече в налагането на обезпечение на бъдещия иск, защото с органите на досъдебното производство (в хипотезата на започнало наказателно преследване) не са зависими по никакъв начин от действията на комисията. Тежки имуществени последици има за тези проверявани лица, които имат реален действащ бизнес, назначени работници и персонал. Действията по запорите на сметки, възбрана на имущество на място, това може да доведе до спиране работата на предприятието, освобождаване на работници и да последват множество други вредни последици.Не е ясно обаче дали исковете срещу държавата след това ще могат да възмездят реда за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Едно обезпечение на бъдещ иск за разлика от обикновеното исково производство по ГПК може да трае твърде дълго, като се има предвид фактът, че предварителното производство на комисията е десет месеца – респективно удължаване – на тринадесет месеца, влизането в съдебното производство – две години. От това следва, че е възможно три и повече години това имущество да стои възбранено. Съответно банките отказват на това основание кредитиране, а ако накрая човекът остава невинен, се оказва, че за него остават единствено негативните имуществени последици.
Това наистина е един сериозен проблем, на който следва да бъде обърнато сериозно внимание при последващи редакции на закона. Интересен е и моментът, в който съдът постанови отмяна на иска на комисията и признае законния характер на източниците на доходи – в този случай законът отново дава вратичка с разпоредбата на чл. 31 – комисията може да сезира изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство. В случая се въвежда изключение от правилата за събиране на доказателства в рамките на ДОПК. Възниква въпросът, след като съдът по безспорен начин определи законния произход на дадени средства, какви други доказателства може да събере ревизиращият орган на НАП в едно данъчно производство, като се има предвид, че там давността е 5-годишна, а не 25, както по ЗОПДИППД и не е ли това начин за спекулация с права.
*/ ?>